Съдия Татяна Жилова пред ФАКТИ: Информацията за подслушване на магистрати се укрива много стриктно от ВСС

Съдебната система отново е в центъра на общественото напрежение – този път заради тревожни данни за използване на специални разузнавателни средства срещу магистрати, съмнения за укриване на информация от Висшия съдебен съвет и дълбоко вкоренени практики на политическо влияние. На този фон дебатът за морала, прозрачността и реалната независимост на съдебната власт излиза с нова сила. Въпросът вече не е само дали има проблем, а дали изобщо съществува воля той да бъде решен – и кой контролира онези, които трябва да гарантират справедливостта. Пред ФАКТИ говори съдия Татяна Жилова, бивш председател на Съюза на съдиите, а понастоящем съдия в Европейския патентен съд.

- Съдия Жилова, станахме свидетели на сериозна рокада в съдебната система с оттеглянето на Борислав Сарафов от поста на изпълняващ функциите главен прокурор. Какви процеси може да отпуши това?
- Не бих определила оттеглянето на Борислав Сарафов и прехвърлянето на отговорността към неговия заместник Ваня Стефанова като рокада в съдебната система. Още по-малко смятам, че това ще отпуши възможности за разчистване на съдебната система. Най-добрият резултат в момента е, че ще имаме легитимен изпълняващ функциите главен прокурор и неговите актове няма да могат да бъдат оспорвани в съда, а ще издържат.

- И вече новият и.ф. главен прокурор ще има мандат от 6 месеца?
- Да, точно така. Вече има регламентиран срок, в който Ваня Стефанова може да изпълнява тази функция – шест месеца. Отпада тълкуването за т.нар. „заварено положение“. Досега само Прокурорската колегия отказваше да приеме обратното действие. Оттук нататък заемащият поста разполага с шест месеца. Ако в този срок няма избран нов Висш съдебен съвет и нов главен прокурор, ще трябва отново да бъде назначен нов изпълняващ функциите главен прокурор.

- Може ли това да се разглежда като начало на по-дълбоки процеси на реформа или нормализация на съдебната система?
- По-скоро не бих го определила като начало на някакви сериозни реформи. Това е нормално действие, което трябваше да се случи много по-рано. Може да се говори за стъпка към нормализиране, но не и за същинска реформа. Просто действията на Борислав Сарафов да подаде оставка са нещо нормално, но това трябваше да се случи преди доста време. Като цяло неговите действия остават трудно обясними. В самото си изявление той посочва, че отдавна е обмислял да подаде оставка, но е изчаквал политическа стабилизация, за да не дестабилизира допълнително държавата и прокуратурата. Като юрист не мога да приема, че спазването на закона може да доведе до дестабилизация.

- Иван Демерджиев пусна доста остър пост в социалните мрежи, а часове по-късно Борислав Сарафов депозира оставка. Добро стечение на обстоятелствата ли е това…
- Възможно е. Видяхме, че дори един пост на Иван Демерджиев предизвика сериозна реакция и може би е повлиял на процесите в прокуратурата. Но не можем да сме сигурни, че това е единственият фактор. Вероятно има и други обстоятелства, които не са публично известни. Имаше и закана за зрелищни действия около кабинета на главния прокурор, но не смятам, че това е изиграло някаква роля. Компетентността на изпълняващия функциите главен прокурор не се прекратява със запечатването на кабинета. Това има по-скоро символично значение – зрелищна акция за обществото. Реално той може да упражнява функциите си от всеки друг кабинет. Не мисля, че подобни действия са били решаващи за оставката му.

- В крайна сметка накъде върви съдебната система?
- Можем да кажем, че има движение към по-нормално функциониране, но дали това ще прерасне в реална реформа – предстои да видим. Засега по-скоро говорим за наваксване на пропуснати действия, отколкото за дълбока промяна.

- Често казвате, че поставяте морала над професионализма. Как този критерий може да се използва при определянето на новите членове на Висшия съдебен съвет. Такива заявки чухме от новите управляващи?
- Да, това са заявките на новите управляващи, но според мен трябва да се потърси широк обществен консенсус. Първо трябва да се изработи ясен профил на кандидатите за членове на ВСС, които след това да бъдат оценени от независим орган – например номинационна или помощна комисия към парламента. В този профил трябва да се акцентира силно върху личните качества – мотивация, репутация, почтеност, независимост и способност да устояват на натиск и да балансират различни интереси. Най-важното е да погледнем назад – какво са правили тези хора през годините. Професионалните дефицити могат да се наваксат, но моралът – не. Един човек, който е правил компромиси и е бил зависим, няма как изведнъж да стане морален само с декларация. Както се казва в Библията – „по делата им ще ги познаете“. Биографиите са ключови.

- Означава ли това, че професионализмът остава на заден план?
- Не, той също е важен, но не е достатъчен. Видяхме през годините различни главни прокурори – професори, съдии, учили в академията на МВР, хора с различен професионален профил – и резултатът беше един и същ: срив в общественото доверие. Това показва, че само професионализмът не гарантира справедливост.

- Какви други критерии трябва да се включат при избора?
- Освен морала трябва да има и управленски капацитет, умения за комуникация, разбиране на бюджетни процеси. Членовете на ВСС работят в различни комисии и трябва да могат да вземат решения в различни сфери. Но базата трябва да е една – моралът.
- Възможно ли е да се избегнат скандали като предишни случаи?
- Само ако се направи реална, а не формална селекция. Трябва да се избягват зависимости, връзки с политически или икономически кръгове. Ако това не се случи, рискуваме да повторим същите грешки. Трябва да не се подходи формално – да се изберат „удобни“ хора, вместо независими личности. Това ще възпроизведе проблема, вместо да го реши. е трябва да се подценява моралният критерий. Ако той бъде пренебрегнат, каквито и реформи да се правят, резултатът ще бъде същият.

- В крайна сметка, кое е по-важно: моралът или професионализмът?
- Моралът. Професионализмът може да се изгради, но липсата на морал разрушава цялата система.

- Преди дни съдия Цариградска сподели, че срещу много магистрати са използвани специални разузнавателни средства не по най-надлежния начин. Как гледате на това?
- Това е изключително притеснително. Още по-притеснително е, че тази информация се укрива много стриктно и щателно от Висшия съдебен съвет. Въпреки делата, които се водеха по Закона за достъп до обществена информация, тя не беше предоставена. Това нарушава независимостта на съда и е много силен механизъм за изграждане на зависимости. Това не трябва да бъде допускано по никакъв начин.

- Имате ли представа кои са засегнатите и какво се коментира в съдийските среди? Как може да се противодейства?
- Има ред, по който се разрешава използването на СРС. Въпросът е, че този ред е бил нарушаван. Оттук нататък трябва просто да се спазва законът и да не се злоупотребява с правомощията, които са дадени на институциите.

- Защо според вас не трябва да се използва понятието „парламентарна квота“ във ВСС?
- Нито в Конституцията, нито в Закона за съдебната власт, нито в друг нормативен акт съществува такова понятие като „парламентарна квота“. То се наложи в публичното говорене, за да се разграничат двете части – тази, избирана от професионалната общност, и тази, избирана от парламента. Назовавайки членовете, избирани от парламента, като „парламентарна квота“, се губи смисълът и духът на закона. Идеята е, че тази част от ВСС представлява участие на обществото в управлението на съдебната власт, а не политически контрол върху нея. Ако продължаваме да говорим за „парламентарна квота“, ние всъщност приемаме политическото влияние като нещо нормално. Това пречи на всякакви усилия за деполитизация на съдебната система. Обществената квота е възможност обществото да излъчи свои представители във ВСС, а не политическите партии да изпращат свои хора. Това изисква промяна в мисленето и в начина, по който говорим за тези процеси. Трябва да се върнем към основната идея – обществен контрол, а не политическо влияние. Просто трябва да се спазва законът и да се прекрати възприемането на политическата намеса като нещо нормално в съдебната система.